Хасан Исаев – един непримирим олимпийски шампион на 70

Details

Created on Wednesday, 09 November 2022 09:12

Хасан Исаев – един от най-техничните и непримирими олимпийски шампиони в историята на борбата, навършва днес 70 години. Юбилеят на знаменития българин е повод да си припомним забележителната му спортна кариера.
---

Олимпийски шампион от игрите в Монреал 1976 г., злато на световните
първенства в Истанбул 1974 и в Минск 1975, световен вицешампион от
Техеран 1973, европейски първенец от Лозана 1973 и от Лудвигсхафен 1975…
Това са само най-значимите успехи на Хасан Исаев, а в кариерата си има
още стотици титли и медали. На 12 години той преборва връстници, които тежат с десетина килограма повече от него. На 22 вече е световен и европейски шампион. А на 23 стъпва на олимпийския връх в Монреал 1976 с подут от контузия лакът и след обезболяващи инжекции. В средата на 70-те години Исаев налага хегемония при най-леките борци с ювелирен стил и непримирим дух за победа. В категория, в която конкуренцията по традиция  е убийствена най-вече заради постоянната азиатска заплаха, неговото майсторство предизвиква суперлативи от всички страни. В годините на тепиха малкият голям шампион успя да превърне името Хасан Исаев в световна марка за класа в свободната борба.

Слави се като изключително дисциплиниран и спазва строг режим, но
постепенно зачестилите травми го отказват от активната състезателна
дейност. Така, след като целува тепиха за последно през 1979-а, той
става треньор в „Лудогорец“ и неговите състезатели печелят във времето
над 70 медала, предимно при юношите и кадетите. Обявен е за почетен
гражданин на Разград. Днес в негова чест в родното му село Бисерци всяка година се организира турнир за млади таланти, в който най-добрият състезател се награждава със  „Златен пояс“ на негово име.


* * *
(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)

Хасан Исаев

Малкият професор на голямата борба

… В навечерието на  олимпиадата в Монреал през 1976-а, Исаев вече е
фаворит №1 в категорията при най-леките в свободната борба. 23-годишният тогава състезател стартира на игрите в Канада като световен и европейски шампион. И притежател на общо 3 медала, два от които златни, от последните 3 първенства на планетата. Сред фаворитите е и олимпийският шампион Роман Дмитриев (СССР), амбициран да защити титлата си от Мюнхен 1972. Сред останалите кaндидати за златото е също свръхзвуковият бързак японец Акира Кудо, започнал надпреварата страховито с 5 поредни победи. Толкова записва и Роман Дмитриев, от които 3 с туш и една с дисквалификация. Битката за медалите е жестока.

Исаев  също започва с победи, макар и не така убедителни. Играе
тактически и пести сили. Първо преодолява  кубинеца Мигел Алонсо, после иранеца Собхан Рухи и в третия кръг Рей Такахачи (Канада). В четвъртия идва директна схватка между двама от фаворитите, в която Хасан отстъпва пред Дмитриев и така възелът за титлата се заплита. Правилникът тогава се базира на инкасиране на наказателни точки в срещи без туш, като при 6 пункта следва елиминация. Ако двама или трима останат за финалната фаза, в нея точките се зачитат. В Монреал до този пети, своеобразен елиминационен кръг достигат шестима. Исаев се пада срещу Ким Хванг (Южна Корея) и го елиминира драматично с 16:13. Дмитриев отстранява с туш монголеца Гомбин Хишикбаатар, а Кудо се справя с Ли Йонг Нам (КНДР).
Така тримата очаквани фаворити остават да разпределят медалите помежду
си.

В решителните финални схватки българинът печели срещу Кудо след
дисквалификация за пасивност. Впоследствие японецът и Димитриев пък
излизат един срещу друг и се наиграват в голямото дебнене – двустранна дисквалификация поради пасивност в играта на нерви. Така, при създалата се „въртележка“, златото отива на гърдите на българския представител. Среброто е за руснака, а бронзът за японеца.

Гипсират ръката му веднага след олимпийската титла от Монреал

Никой от съперниците така и не разбира, че Исаев играе на финала
контузен и със силни болки в ръката. Лакътят му се подува, дори му бият
серия инжекции, за да издържи до края на битките. А веднага след финала гипсират ръката на властелина в най-леката категория на свободната борба.

Така инфарктно Хасан Исаев стъпва на олимпийския връх. Следва скромно тържество в олимпийското село и веднага „заваляват“ поздравителни телеграми, обаждания и честитки от България. В София пък на аерогарата го чакат най-близките и го сюрпризират с цял багажник от любимите му дини…


* * *
Пълния разказ за забележителната спортна кариера на Хасан Исаев и цялата статистика на неговите титли, медали и рекорди ще намерите в излязлата наскоро от печат енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“ с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.