bg en

Легенди на български спорт поздравиха Йорданка Благоева с юбилея

Легенди на български спорт поздравиха Йорданка Благоева с юбилея

Емоционално тържество отбеляза 50-годишнината на първия световен рекорд в българската лека атлетика. На 24 септември 1972 г. Йорданка Благоева преодолява 194 см в скока на височина и става първата българка превзела световния връх в Царицата на спортовете.

Стефка Костадинова с поздравителен адрес до

Стефка Костадинова с поздравителен адрес до "златните" момичета

Стефка Костадинова, председател на БОК, изпрати поздравителен адрес до "златните" момичета в ансамбъла по художествената гимнастика, които взеха две титли на световното в София и си осигуриха олимпийска квота за игрите Париж 2024.

209 см: Световният връх на Стефка Костадинова е недостижим вече 35 години

209 см: Световният връх на Стефка Костадинова е недостижим вече 35 години

На 30 август се навършват 35 години от едно историческо за България и за глобалния спорт събитие – поставянето на непокътнатия и до днес световен рекорд 209 см на Стефка Костадинова в скока на височина.

Знаменити спортисти почетоха Норайр Нурикян по случай 50-годишнината от първото му олимпийско злато

Знаменити спортисти почетоха Норайр Нурикян по случай 50-годишнината от първото му олимпийско злато

На днешния ден преди точно половин век в Мюнхен се случва историческо за български спорт събитие. На 29 август 1972 г. по време на олимпийските игри в баварската столица родните щанги печелят първата си олимпийска титла.

БОК отличи „олимпийския лекар“ д-р Стефан Стругаров

БОК отличи „олимпийския лекар“ д-р Стефан Стругаров

Българският олимпийски комитет отличи д-р Стефан Стругаров, един от най-добрите специалисти в спортната медицина у нас.

България е сред 14 страни на първите модерни игри АТИНА 1896
На олимпийски игри България е спечелила 230 МЕДАЛА.

Петър Киров – двукратният олимпийски шампион на 80

Petar-Kirov1 1Петър Киров, един от шестимата печелили два пъти олимпийско злато за България, навършва днес 80 години. Юбилеят на знаменития борец е повод да си припомним забележителната му спортна кариера.

---

Двукратен олимпийски шампион от игрите в Мексико 1968 и Мюнхен 1972, злато от световните първенства в Едмънтън 1970, София 1971 и Катовице 1974, с европейски титли от Минск 1967, Берлин 1970, Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976, плюс сребро и бронз от континенталните шампионати съответно във Вестерос 1968 и Катовице 1972… Победите и титлите на големия българин са паметни, а със спечелените 52 медала от различни турнири, включително 3 световни и 4 европейски титли, Петър Киров е феномен в спортната ни история. Загубите му се броят на пръстите на едната ръка. Побеждавал е 7 световни шампиони: Джинга (Румъния), Рибалко, Бакулин и Константинов (СССР), Хираяма (Япония), Али Заде (Иран) и съотборника си Ангел Керезов. Треньорите на борците от Съветския съюз сменят 11 състезатели в търсене на човек, който да го Petar-Kirov1 2надвие, но така и не успяват да го намерят.

След края на кариерата си Киров е старши треньор на националния отбор по класическа борба, заместник-председател на СД „Академик“ (София), председател на Българската федерация по борба. По-късно се посвещава на преподавателска дейност. Дълги години ръководи катедра „Борба и джудо“ в НСА. Професор Киров е лектор в треньорската школа към Световната асоциация по борба (UWW). Приет е и в Залата на на славата на борбата в Оклахома (САЩ). Той е първият носител на „Златния пояс на Никола Петров“ и 11 пъти става шампион в 11-те си участия на турнира. Обявен е за “Спортист №1 на България“ за 1971 и 1972 г. Единственият българин с плочи на славата на 3 различни стадиона – на олимпийските в Мексико и в Мюнхен, както и на националния „Васил Левски“ в София.

Българският олимпийски комитет честити юбилея на Петър Киров и му желае много здраве, сила и късмет.

* * *

(откъс от книгата „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“)

Петър Киров

Феноменът

…След златото в Мексико 1968, шампионът продължава победния си марш с две световни титли от Едмънтън 1970 и София 1971. Печели и европейска титла през 1970 г. в Берлин. Наближава следващата олимпиада и амбициите за втора титла нарастват. „Месеци преди игрите в Мюнхен тренирах и дори се състезавах със сериозна контузия - отлепена костица в рамото на европейското в Катовице 1972 – разкрива шампионът. - Бях против, но треньорите се шегуваха: „И с една ръка ще победиш..“. Но не се получи и останах трети на европейското. Това обаче не спря устрема ми към втора олимпийско злато. Само ме амбицира още повече.“

Въпреки травмата, на игрите в Мюнхен 1972 той започва със самочувствието на шампион от Мексико 1968 и с още две световни и една европейска титли в актива си за последните 4 години. В категорията с удвоени амбиции е и бронзовият от предишната олимпиада чех Мирослав Земан. Неочаквано обаче най-голяма съпротива оказва азиатският шампион Койчиро Хираяма (Япония). Регламентът е същият както преди 4 години с елиминация при натрупване на 6 точки пасив, което толерира чистите победи.

Киров започва мощно с два успеха с туш. Иранецът Маади Хуряр издържа 6:33 минути на тепиха, а мароканецът Мохамед Кармус капитулира сякаш „под индиго“ – за 6:39 мин. Идва ред и на поляка Ян Михалик – преодолян по точки. Следва нова победа с туш – този път над монголеца Джамсрангийн Монк Охир за 6:58 мин. В петия си двубой Киров се изправя срещу добре познатия Мирослав Земан, когото е победил в шампионския си мач за първата олимпийска титла. И историята изобщо не се повтаря като фарс – и сега чехът се предава пред българина.

Печели втората си титла, без загубена точка

Междувременно Хираяма също реди победа след победа, но преди финалните схватки Петър има предимство заради повече успехи с туш. Както пред японеца, така и срещу неочаквано влезлият в Топ 3 Джузепе Боняни (Италия). В решителна за медалите схватка Киров записва нова победа с туш над бореца на „скуадрата“ и така дори равенството срещу Хираяма не може да спре българина по пътя му към нова титла. Втора олимпиада и второ злато! Триумф с който Петър Киров става едва вторият българин след Боян Радев с дубъл на олимпийския връх.

„Срещу Хираяма нямаше точки, нямаше обхвати и реално всичко бе подчинено на тактиката, защото равенството означаваше злато за мен - разкрива българският ас. - В седемте си срещи не позволих да ми вземат нито една точка, което е рядко срещано в олимпийската история“. Лично Ейвъри Бръндейдж връчва златото на българина. Това е първият случай, в който тогавашният президент на МОК награждава борец.

„През 1976-а се бях устремил към трета олимпийска титла в Монреал – споделя Киров. - Междувременно спечелих трето световно злато в Катовице 1974, станах за трети и четвърти път европейски шампион в Мадрид 1974 и Санкт Петербург 1976. На олимпиадата в Монреал още в първия двубой срещнах румънеца Нико Джинга, когото бях побеждавал многократно. Но сега при негов опит за „поясно хвърляне“, за да не дам точка, подпрях ръката си на лакътя и тя излезе от раменната става. Заради сериозната травма трябваше да прекратя участието си на игрите и това ме лиши от шанса за трета поредна титла. Контузията се оказа с тежки последствия. В продължение на месеци едва раздвижих ръката си и блокиралия напълно раменен пояс. Бяха кошмарни дни…“.

Така с нелепа травма приключва състезателната кариера на славния ни борец. И до днес специалистите изтъкват неговия талант, допълнен с много труд и аскетичен спортен режим със строго спазване на килограми. Никога не е изменял на категорията си – 52 кг, има 52 златни медала от всевъзможни първенства - от селски игри до олимпийски игри. За 9 години фиксира забележима серия с 2 олимпийски титли, 3 световен и 4 европейски.

* * *

Пълния разказ за удивителната кариера на Петър Киров и цялата статистика на неговите титли, медали и рекорди ще намерите в излязлата наскоро от печат енциклопедия „БЪЛГАРИЯ НА ОЛИМП“ с автори Владимир Памуков, Тодор Шабански и Бончук Андонов.

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC