Решения на БСА от 11.04.2012 г.

Details

Created on Wednesday, 11 April 2012 17:15

На 11.04.2012 г. Българският спортен арбитраж обяви решенията си по казуса с допинг нарушенията на футболистите от ПФК ЦСКА Румен Трифонов, Тодор Янчев и Костадин Стоянов като потвърди определените от Дисциплинарната комисия при БОК наказания от три месеца лишаване от състезателни права.

Делата са образувани по жалби на Българския футболен съюз срещу решенията на Дисциплинарната комисия при БОК от 30.01.2012г., с които е установено наличие на забранено вещество „метилхексанамин” в допинг пробата на всеки един от тримата футболисти - състезатели от ПФК „ЦСКА” – допинг нарушения по чл.6, ал.1, т.1 и по чл.6, ал.1, т.2 НДКТСД и е определено наказание „лишаване от състезателни права за срок от три месеца”, с начална дата 20.01.2012 г. и при приспадане на временното спиране на състезателни права.

В жалбите на Българския футболен съюз се прави искане да се измени решението в частта, определяща размера на наказанието като се увеличи същото. Поддържа се, че определеният размер на наказание не е съответен на тежестта на извършеното нарушение, на предвидените в НДКТСД срокове и на утвърдената международна практика.

В отговора си уличените футболисти поддържат, че БФС няма право да обжалва решенията на Дисциплинарната комисия, защото не е страна по спора и искат прекратяване на делата пред БСА. Алтернативно, ако жалбата на БФС се разгледа, считат, че наказанията са достатъчни, дори и завишени.

Арбитражният състав на БСА:

1. Приема, че жалбите на БФС са допустими.

2. По съществото на спора относно размера на определените наказания счита, че лишаването от състезателни права за три месеца е необходима и достатъчна санкция съответстваща на извършеното нарушение.

2.1. И това е така, защото откритото в организма на тримата футболисти забранено вещество „метилхексанамин” е посочено като специфично вещество в Списъка на забранени субстанции и методи на САА за 2011г. Когато откритата субстанция в организма е специфично вещество, спортистът може да се ползва от посочените в чл.66, ал.1 НДКТСД наказания, които са в интервала от порицание до 2 години. Логиката на правилата е, че „специфични вещества” водят до неволно нарушение на антидопинговите регламенти, поради честото им наличие в медицински продукти или които са по-малко успешни при приемането им като допингиращи вещества.

2.2. Какъв размер на наказание трябва да се определи с оглед степента на вината, установена в случая като небрежност е въпрос, предоставен на преценката на Дисциплинарната комисия.

Българският спортен арбитраж като апелативна инстанция може да преценява доколко определеното наказание съответства на вината на спортиста и при ярко изразена несъразмерност да измени вида или размера на санкцията.

В случая арбитражният състав приема, че наложеният размер на наказанието не е очевидно и драстично несъразмерен с нарушението, за да се налага неговото увеличаване.

Изводът на арбитражния състав, че определеният размер на наказанието не следва да се увеличава е съобразен с практиката на Спортния арбитражен съд в Лозана.

Изводът на настоящия арбитражен състав е повлиян от съдебни решения на Спортния арбитражен съд в Лозана, в които са наложени именно 3 месеца лишаване от състезателни права на футболисти за забраненото вещество „метилхексанамин”.

Българският футболен съюз като жалбоподател не е представил съдебна практика в обратна насока, за да аргументира искането за увеличаване на определеното наказание.

3. По отношение на изпълнението на определените 3 месеца лишаване от състезателни права, което е право и задължение на БФС, арбитражният състав отбелязва, (за да няма спекулации и във връзка с погрешното тълкуване в становището на уличения спортист), че временното спиране от състезателни права, постановено с решение от 23.12.2011г. на ДС на БФС се поглъща от окончателно определеното наказание. По друг начин казано БФС трябва изчисли дали определеното наказание не е вече изпълнено.