Ново злато за България на младежката олимпиада в Буенос Айрес

Ново злато за България на младежката олимпиада в Буенос Айрес

Александра Начева спечели пети златен медал за България от младежките олимпийски игри в Буенос Айрес. 17-годишната ни състезателка триумфира в тройния скок на турнира по лека атлетика в аржентинската столица, след като се справи с конкуренцията на испанката Мария Висенте.

Тактиката бе да хвърля усилията си на двойки, разкри Адриан Андреев

Тактиката бе да хвърля усилията си на двойки, разкри Адриан Андреев

Заради травмата, тактиката бе да хвърля всички усилия на двойки, което се оказа и успешен ход - заяви Адриан Андреев, който на младежките олимпийски игри спечели сребърен медал при дуетите заедно с Ринки Хиджиката (Австралия). - А партньора си не съм го избирал аз, жребият ми го отреди.

Второ злато за акробатите, Валентин Андреев със сребро на чук

Второ злато за акробатите, Валентин Андреев със сребро на чук

Смесената ни двойка в акробатиката Мариела Костадинова и Панайот Димитров спечели втора титла на продължаващите в Буенос Айрес младежки олимпийски игри.

Нов медал за България на младежката олимпиада в Буенос Айрес

Нов медал за България на младежката олимпиада в Буенос Айрес

България спечели още един медал на младежките олимпийски игри в Буенос Айрес. В кат. над 85 кг Христо Христов завоюва сребро, което е второ наше отличие в щангите.

Нови 5 български медала с двама шампиони на младежката олимпиада

Нови 5 български медала с двама шампиони на младежката олимпиада

Злато за Кирил Киров в микса на 10 м въздушен пистолет и за Мария Делчева в отборния бадминтон, минимум сребро за Адриан Андреев в тениса, бронз за Галя Шатова в щангите и за Едмонд Назарян в борбата

Българи в МОК

България има 5-има членове в МОК. Димитър Цоков е избран за член на организацията още през 1906 г., а д-р Димитър Станчов – през 1913-а. И двамата са дипломати, приближени на Фердиданд. През 1929 г. на поста идва Стефан Чапрашиков. От 1994-та до 1952 г. няма наш представител в олимпийското семейство. Корекцията е направена през 1952-ра, когато в структурите на МОК е приет ген. генерал Владимир Стойчев. Той е на поста до 1982-ра. Овакантеното място се заема едва 5 години по-късно от Иван Славков. Членството му обаче е прекратено на сесията в Сингапур през юли 2005-а заради нарушаване принципите на Олимпийската харта.

dimitartzokovДимитър Цоков (1906-1912 г.)

Роден е на през 1864 г. в Свищов. Завършва “Робърт колеж” в Цариград и Юридическия факултет в Париж. Дипломат от кариерата. С политическата си ориентация към Англия, Франция и Русия привлича вниманието на Кубертен. Приет е за член на МОК заради приноса на България като съучредител на първите модерни олимпийски игри (1896 г.). Тогава той е пълномощен министър в Лондон. В навечерието на Първата световна война подава оставка в знак на несъгласие с водената от Фердинанд политика. Вероятно по същите причини се оттегля и от МОК.

dimitarstanchov Димитър Станчов (1913-1929 г.)

Роден през 1863 г. в Свищов. Завършил е Юридическия факултет във Виенския университет. Бил е министър на външните работи, за кратко е примиер на Царска България и пълномощен министър в Лондон. Владее 8 езика. Още от началото на своята дейност работи за основаването на БОК. На 30 март 1923 г. комитетът вече е факт, а за председател е избран полк. Ефтим Китанчев. През 1927 г. Станчов оглавява БОК. Три години по-късно подава оставка и от двете организации и се оттегля във Варна.

stefanchaprashikovСтефан Чапрашиков (1929-1944 г.)

Роден е през април в Горна Джумая (сега Благоевград). Завършил е правни науки в Парижкий университет. Крупен български индустриалец, износител на тютюн за Германия, Чапрашиков е доверено лице на царския двор и дипломат от кариерата. Пълномощен министър във Виена и Москва. През септември 1929-а по време на 28-ата сесия в Лозана е избран за член на МОК. В края на същата година става и почетен председател и на БОК. Той е сред основните организатори по участието на българската делегация в зимните игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен (Германия). Тогава урежда от Германия дарение за 20 000 марки, така повече наши спортисти отиват на олимпиадата. Завещава цялия си архив на БАН и оставя на БОК къщата си на ул. “Шипка” № 20, за да бъде построен Дом на българския спорт. До днес нищо от това дарение не е запазено.

292434 3502895620849 1898490012 aГен. Владимир Стойчев (1952-1987 г.)

Той е най-дългогодишният член в МОК за България . Роден е на 7 април 1892 г. От 1956 до 1960 г. е в Изпълкома на МОК – единствен представител по това време от бившите социалистически страни. Говори 9 езика. След игрите в Стокхолм през 1912-а се увлича по ездата и започва военната си кариера. Дипломат в Лондон и Париж. Оглавява дипломатическата ни мисия във Вашингтон.Като състезател по конен спорт участва на олимпиадата “Париж '24” (11-и от 99 състезатели) и в “Амстердам '28”. Най-голямото му признание като спортист идва през 1927-а в Люцерн, където е провъзгласен за “маестро на висшата езда”.След възстановяването на БОК през 1951-ва става негов председател.Ползва се с изключителен авторитет в световното олимпийско движение. През 1957 г. София е домакин на 53-ата сесия на МОК. Дотогава тази чест не е оказвана на нито една източноевропейска страна. Този форум дава значителен тласък волейболът да бъде приет в олимпийската програма. По-късно през 1973-та Варна приема 10-ия конгрес и 74-ата сесия на МОК. Конгресът е под мотото “Спортът за един мирен свят”, станал емблематичен за цялото олимпийско движение. Пет години след това София е домакин на 9-ата Генерална асамблея на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети (АЕНОК). Поради напредналата си възраст Генерала се оттегля от МОК и от БОК през 1987 г.

 bok-slavkovИван Славков (1987-2005 г.)

“Той е приятен млад човек, знае езици и никак не е вчерашен, за да го лансираме”, така през 1987 г. ген. Владимир Стойчев представя пред сесията на МОК Иван Славков.

Роден е на 11 май 1940 г. в София. Висшето си образование завършва в Техническия университет. От 1956-а до 1964 г. е в националния отбор по водна топка. Кариерата си на журналист започва във в. “Труд” и “Работническо дело” (1967-1969 г.). Следват: главен редактор на сп. “Българско фото” (1983-1989 г.), генерален директор на БНТ (1971-1982 г.), зам.-председател на Комитета за култура (1976-1981 г.).Бил е член в 4 комисии на МОК, както и на Асоциацията на европейските национални олимпийски комитети. Инициирал е много прояви на националните олимпийски комитети на балканските страни. През 1982-ра е съучредител на Българската национална олимпийска академия.Славков е зам.-председател на организационния комитет по кандидатурата на София за домакинство на зимните игри през 1992-ра и 1994 г. Той е професор по спортен мениджмънт и социално управление на Киевския университет, доктор хонорис кауза на НСА “Васил Левски”.През юли 2005 г. на сесията в Сингапур е изключен от МОК заради нарушаване на олимпийските принципи.

bok-n.georgiev-pic Николай Георгиев

Николай Георгиев е единственият българин досега, който работи в Олимпийския музей в Лозана. По-точно той е служител на Учебния център към музея. Изследва развитието на програмата на игрите, има публикувани от МОК над 40 труда за спортовете и дисциплините на олимпиадите.
Георгиев завършва Френския колеж в София през 1943 г. и записва право. Син е на генерал Ничо Георгиев, екзекутиран от Народния съд на 21 април 1945 г. В смутните години Георгиев все пак успява да се дипломира, бие се и е ранен на фронта. Обявен за син на фашист, не може да работи по специалността, сменя много служби. През 1957 г. ген. Владимир Стойчев го взима в международния отдел на БОК, а от 1968-а е организационен секретар на БОК.
През 1983-та по време на посещение на Хуан Антонио Самаранч у нас разговаря с маркиза насаме, който му обещава да го вземе на работа в МОК.
Георгиев признава, че при идването си в БОК Иван Славков веднага му подава ръка и започва да му помага. Самаранч праща всяка година писма за назначение в МОК, но МВР ги спира. През 1987-а Георгиев получава от Славков “петолъчката” на Тодор Живков и от пощата се обажда на олимпийския шеф в Лозана. После Самаранч лично разговаря с Живков по телефона и след 20 дни Георгиев заминава за Лозана. Завършил живота си в швейцарската столица през октомври 2005-а.

Спонсори

София 1000, ул. "Ангел Кънчев" № 4
тел. (+359 2) 987 5695
факс (+359 2) 987 0379

 

logo off

@ 2014 All Rights Reserved

Created by Web Publishing House JSC